Блог за туризъм, отдих и разходки в свободното време

Преди няколко дни стартирахме (аз и приятелката ми) един нов проект, или по-скоро идея която се надяваме  да успеем да развием и да стане един успешен сайт за туризъм, отдих и разходки в свободното време – Razhodka.com

Идеята на сайта е да дава информация за приятни дестинации в България и чужбина, където човек може да прекара своята отпуска, ваканция, а защо не и уикенда. На първо място ще се представят интересни места в България, защото считам че нашата природа е изключително разнообразна и ни дава възможност да опитаме от всичко: от море, до планина, ски спортове, походи в планината, селски туризъм и какво ли още не. А в бъдеще при интерес ще включим и туристичеки възможности в Европа и останалата част от света.

Предвиждаме създаването на рубрика, в която ще се публикуват разкази и истории на хора от техни приключения по разни местенца, които са посетили и разбира се съчетани със снимки. Сигурен съм, че има много желаещи да разкажат и много истории, които ще са интересни на бъдещите читатели на блога.

Иска ми се читателите да дават мнения за дадена дестинация, която предстваим в блога, както и идеи за това какво още можем да добавим или да напишем. Ще измислим начин да ги стимулираме 🙂 защото така ще е интересно и полезно за всички ни.

И така, това е накратко идеята на сайта, желащите да видят началото му могат да го посетят като щракнат на тази връзка: Разходка.ком

Също така очаквам да дадете мнения и препоръки, за да стане един хубав сайт.

Който иска може да помогне да популяризираме сайта, като добави връзка към него в своя блог или сайт. Благодарим му предварително.

За новините по проекта ще пиша и тук.

Разходка в Троянския Балкан

 

   Снимка: Пламен Петков

Дестинацията този път е село Чифлика, разположено на около 15 км. от гр.Троян, добре закътано в подножието на връх Козя стена.

След като объркахме пътя нееднократно, лъкатушейку ту насам ту натам между реки и по мостове, достигнахме това невероятно местенце, което се намира по най-горното поречие на р.Бели Осъм, веднага след самото село Бели Осъм. Табелите за край на едното и началото на другото селце са една под друга.

Нашето хотелче се казва Фея – Спа хотел, средно голямо с добри условия за почивка. Всяка стая е много хубаво обзаведена, с телевизия, безижичен и жичен интернет (кой както може), мини бар и най-важното – навсякъде из хотела беше много топло, ама много.

Един доста свеж ден

По принцип бях решил да пиша за днешния ден, който бе доста релаксиращ и още повече се надъхах, когато видях и инициативата на svejo.net за споделяне на „Един свеж ден“. Нека не говоря повече празни приказки, а да разказвам.

Денят започна сравнително късно – станах около 10ч, защото все пак е Неделя и това е единствения ден, в който евентуално не съм на работа и мога да поспя малко повече. Този път не трябваше да лекувам махмурлук и ставането бе доста лесно. Чух се двама приятели, които трябваше да видя преди да заминат за София, където живеят и се уговорихме за сутрешно кафе. Това са ми едни от най-добрите и ценни приятели, с които се познаваме от години, и с които сме преживяло много но по стечение на обстоятелствата живеят и работят вече в друг град.

Мястото на нашето „кафе“ бе бар Пикадили в центъра на града. Още тогава се чувствах доста добре и допълнително си подсладих дения и кафенцето с Ябълков Щрудел – ммм вкусно беше. Поговорихме си на няколко теми, посмяхме се заедно и решихме да минем през 2-3 магазина за да напазаруват подаръци. После се разделихме – те трябваше да тръгват.

Точно тогава ми дойде гениалната идея за селски туризъм – не бях си ходил отдавна да моето селце и реших, че днес времето е хубаво и аз имам свободното време и трябва да го направя. Не само за да уважа старите, а и за да се разкарам от скучния град. Селцето ми се казва Бъзовец – на около 50 км от Русе до гр.Две Могили, разположено е между няколко баира, около малка рекичка пресичаща цялото село. Бабите, радостни да ни видят почерпиха с баница, жито с орехи, кафенце и куп други лакомства (и двете ми баби са от едно село). Поговорихме си, спомнихме си старите времена, посмяхме се. Отдавна не бях си припомнял за детските ми пакости, а колко много са те само аз си знам 🙂 Тук е мястото да приложа и няколко пресни снимки, които щракнах набързо с Iphone-a, просто за се види атмосферата.

Нямах представа колко зареждащо щеще да се окаже всичко това плюс малка разходка из селото.

И така прибрахме се по живо по здраво. Взех си душче и ето ме сега с чаша (вече втора) с топло мляко пред netbook-а чета малко и пиша малко. Сега се замислям, че трябва да има по-често такива дни, дни в който си почиваш истински… никой не те търси за нищо дето се вика, забравяш проблеми и неволи и просто се отпускаш. Пожелавам на всеки да опита да изкара един такъв ден.

Подхвърлям топката на Stylius, Мишо и Пиеро да споделят за техен свеж ден.

Последни слънчеви дни

Лятото си отива, колкото и да не ни се иска. Замислих се за това през една от обедните почивки, докато се прибирах към офиса. Реших да щракна една снимка на Дунав и кея от далече с Iphone-а, за да запечатам един от последните слънчеви дни.

Все пак надеждата умира последна и ще се радвам ако т.нар циганско лято продължи още малко, примерно до края на Ноември.

Защо трябва да се храним бавно

Днес попаднах на една статия свързана със забързания живот и начина ни на хранене, която ме накара да се замисля и реших да я споделя тук. Става въпрос за това, че живота в наше време е доста динамичен, винаги бързаме за някъде, винаги ни чака някой за да свършим нещо или ни звъни друг, и в крайна сметка хапваме нещо набързо, нещо не чак толкова качествено без изобщо да се замисляме какво си причиняваме сам самички.

Това определено ни докарва повече стрес и нездравословен живот, съответно някой ден ще съжаляваме за тази си безхаберност.

Оказва се, че можем да направим нещо по въпроса и това никак не е трудно. Като за начало трябва да започнем да отделяме малко повече време за хранене (вероятно 6-7 мин. повече от обикновено), а не да „плюскаме“ като невидели. Идеята е да се яде на малки хапки, да се дъвче добре и да се наслаждаваме на вкуса (е ако ядем нещо от McDonalds няма да е голяма насладата ама … всеки си преценява).

Стана ми смешно като разбрах, че в Италия преди време са създали дори движение което е анти на Fast-Food и как мислите се казва то? – ами Slow Food Movement разбира се. Е явно има защо.

Ето няколко причини, които на мен лично ми се сториха основателни, за да започнем да се храним по-бавно. Нека всеки си прецени, колко важни са за него самия, но определено трябва да им обърнем някакво внимание.

Релаксираща музика

Невероятно приятна и отпускаща музика от Kenny G…

Много помага след тежък работен ден, изпълнен с много мисловна дейност. Работата си е работа, но човек трябва да отделя време за себе си и за ползотворна почивка, за да е по-продуктивен на следващия ден, а и за да се предпази от полудяване.

За да е по-добър ефекта се отпускам на дивана и леко притварям очи. След няколко минути прекарани така, мислейки за нищо и слушайки музиката, съм като нов човек.

Разходка в Разград

Най-после през последната неделя успях да отида до гр.Разград и то не по работа, а просто така за разходка. Досега винаги съм ходил там заради техниката в колокейшъна ни там или заради услугите, които предлгаме на корпоративни клиенти и никога не ми оставаше време да видя що за град е.