Блог за туризъм, отдих и разходки в свободното време

Преди няколко дни стартирахме (аз и приятелката ми) един нов проект, или по-скоро идея която се надяваме  да успеем да развием и да стане един успешен сайт за туризъм, отдих и разходки в свободното време – Razhodka.com

Идеята на сайта е да дава информация за приятни дестинации в България и чужбина, където човек може да прекара своята отпуска, ваканция, а защо не и уикенда. На първо място ще се представят интересни места в България, защото считам че нашата природа е изключително разнообразна и ни дава възможност да опитаме от всичко: от море, до планина, ски спортове, походи в планината, селски туризъм и какво ли още не. А в бъдеще при интерес ще включим и туристичеки възможности в Европа и останалата част от света.

Предвиждаме създаването на рубрика, в която ще се публикуват разкази и истории на хора от техни приключения по разни местенца, които са посетили и разбира се съчетани със снимки. Сигурен съм, че има много желаещи да разкажат и много истории, които ще са интересни на бъдещите читатели на блога.

Иска ми се читателите да дават мнения за дадена дестинация, която предстваим в блога, както и идеи за това какво още можем да добавим или да напишем. Ще измислим начин да ги стимулираме 🙂 защото така ще е интересно и полезно за всички ни.

И така, това е накратко идеята на сайта, желащите да видят началото му могат да го посетят като щракнат на тази връзка: Разходка.ком

Също така очаквам да дадете мнения и препоръки, за да стане един хубав сайт.

Който иска може да помогне да популяризираме сайта, като добави връзка към него в своя блог или сайт. Благодарим му предварително.

За новините по проекта ще пиша и тук.

Реклами

Разходка в Троянския Балкан

 

P1250586

   Снимка: Пламен Петков

Дестинацията този път е село Чифлика, разположено на около 15 км. от гр.Троян, добре закътано в подножието на връх Козя стена.

След като объркахме пътя нееднократно, лъкатушейку ту насам ту натам между реки и по мостове, достигнахме това невероятно местенце, което се намира по най-горното поречие на р.Бели Осъм, веднага след самото село Бели Осъм. Табелите за край на едното и началото на другото селце са една под друга.

Нашето хотелче се казва Фея – Спа хотел, средно голямо с добри условия за почивка. Всяка стая е много хубаво обзаведена, с телевизия, безижичен и жичен интернет (кой както може), мини бар и най-важното – навсякъде из хотела беше много топло, ама много.

Прочетете още

Един доста свеж ден

По принцип бях решил да пиша за днешния ден, който бе доста релаксиращ и още повече се надъхах, когато видях и инициативата на svejo.net за споделяне на „Един свеж ден“. Нека не говоря повече празни приказки, а да разказвам.

Денят започна сравнително късно – станах около 10ч, защото все пак е Неделя и това е единствения ден, в който евентуално не съм на работа и мога да поспя малко повече. Този път не трябваше да лекувам махмурлук и ставането бе доста лесно. Чух се двама приятели, които трябваше да видя преди да заминат за София, където живеят и се уговорихме за сутрешно кафе. Това са ми едни от най-добрите и ценни приятели, с които се познаваме от години, и с които сме преживяло много но по стечение на обстоятелствата живеят и работят вече в друг град.

Мястото на нашето „кафе“ бе бар Пикадили в центъра на града. Още тогава се чувствах доста добре и допълнително си подсладих дения и кафенцето с Ябълков Щрудел – ммм вкусно беше. Поговорихме си на няколко теми, посмяхме се заедно и решихме да минем през 2-3 магазина за да напазаруват подаръци. После се разделихме – те трябваше да тръгват.

Точно тогава ми дойде гениалната идея за селски туризъм – не бях си ходил отдавна да моето селце и реших, че днес времето е хубаво и аз имам свободното време и трябва да го направя. Не само за да уважа старите, а и за да се разкарам от скучния град. Селцето ми се казва Бъзовец – на около 50 км от Русе до гр.Две Могили, разположено е между няколко баира, около малка рекичка пресичаща цялото село. Бабите, радостни да ни видят почерпиха с баница, жито с орехи, кафенце и куп други лакомства (и двете ми баби са от едно село). Поговорихме си, спомнихме си старите времена, посмяхме се. Отдавна не бях си припомнял за детските ми пакости, а колко много са те само аз си знам 🙂 Тук е мястото да приложа и няколко пресни снимки, които щракнах набързо с Iphone-a, просто за се види атмосферата.

Нямах представа колко зареждащо щеще да се окаже всичко това плюс малка разходка из селото.

И така прибрахме се по живо по здраво. Взех си душче и ето ме сега с чаша (вече втора) с топло мляко пред netbook-а чета малко и пиша малко. Сега се замислям, че трябва да има по-често такива дни, дни в който си почиваш истински… никой не те търси за нищо дето се вика, забравяш проблеми и неволи и просто се отпускаш. Пожелавам на всеки да опита да изкара един такъв ден.

Подхвърлям топката на Stylius, Мишо и Пиеро да споделят за техен свеж ден.

Последни слънчеви дни

Лятото си отива, колкото и да не ни се иска. Замислих се за това през една от обедните почивки, докато се прибирах към офиса. Реших да щракна една снимка на Дунав и кея от далече с Iphone-а, за да запечатам един от последните слънчеви дни.

Все пак надеждата умира последна и ще се радвам ако т.нар циганско лято продължи още малко, примерно до края на Ноември.

Защо трябва да се храним бавно

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Днес попаднах на една статия свързана със забързания живот и начина ни на хранене, която ме накара да се замисля и реших да я споделя тук. Става въпрос за това, че живота в наше време е доста динамичен, винаги бързаме за някъде, винаги ни чака някой за да свършим нещо или ни звъни друг, и в крайна сметка хапваме нещо набързо, нещо не чак толкова качествено без изобщо да се замисляме какво си причиняваме сам самички.

Това определено ни докарва повече стрес и нездравословен живот, съответно някой ден ще съжаляваме за тази си безхаберност.

Оказва се, че можем да направим нещо по въпроса и това никак не е трудно. Като за начало трябва да започнем да отделяме малко повече време за хранене (вероятно 6-7 мин. повече от обикновено), а не да „плюскаме“ като невидели. Идеята е да се яде на малки хапки, да се дъвче добре и да се наслаждаваме на вкуса (е ако ядем нещо от McDonalds няма да е голяма насладата ама … всеки си преценява).

Стана ми смешно като разбрах, че в Италия преди време са създали дори движение което е анти на Fast-Food и как мислите се казва то? – ами Slow Food Movement разбира се. Е явно има защо.

Ето няколко причини, които на мен лично ми се сториха основателни, за да започнем да се храним по-бавно. Нека всеки си прецени, колко важни са за него самия, но определено трябва да им обърнем някакво внимание.

Прочетете още

Релаксираща музика

Невероятно приятна и отпускаща музика от Kenny G…

Много помага след тежък работен ден, изпълнен с много мисловна дейност. Работата си е работа, но човек трябва да отделя време за себе си и за ползотворна почивка, за да е по-продуктивен на следващия ден, а и за да се предпази от полудяване.

За да е по-добър ефекта се отпускам на дивана и леко притварям очи. След няколко минути прекарани така, мислейки за нищо и слушайки музиката, съм като нов човек.

Разходка в Разград

Най-после през последната неделя успях да отида до гр.Разград и то не по работа, а просто така за разходка. Досега винаги съм ходил там заради техниката в колокейшъна ни там или заради услугите, които предлгаме на корпоративни клиенти и никога не ми оставаше време да видя що за град е.

IMG_0067

Прочетете още