Един доста свеж ден

По принцип бях решил да пиша за днешния ден, който бе доста релаксиращ и още повече се надъхах, когато видях и инициативата на svejo.net за споделяне на “Един свеж ден”. Нека не говоря повече празни приказки, а да разказвам.

Денят започна сравнително късно – станах около 10ч, защото все пак е Неделя и това е единствения ден, в който евентуално не съм на работа и мога да поспя малко повече. Този път не трябваше да лекувам махмурлук и ставането бе доста лесно. Чух се двама приятели, които трябваше да видя преди да заминат за София, където живеят и се уговорихме за сутрешно кафе. Това са ми едни от най-добрите и ценни приятели, с които се познаваме от години, и с които сме преживяло много но по стечение на обстоятелствата живеят и работят вече в друг град.

Мястото на нашето “кафе” бе бар Пикадили в центъра на града. Още тогава се чувствах доста добре и допълнително си подсладих дения и кафенцето с Ябълков Щрудел – ммм вкусно беше. Поговорихме си на няколко теми, посмяхме се заедно и решихме да минем през 2-3 магазина за да напазаруват подаръци. После се разделихме – те трябваше да тръгват.

Точно тогава ми дойде гениалната идея за селски туризъм – не бях си ходил отдавна да моето селце и реших, че днес времето е хубаво и аз имам свободното време и трябва да го направя. Не само за да уважа старите, а и за да се разкарам от скучния град. Селцето ми се казва Бъзовец – на около 50 км от Русе до гр.Две Могили, разположено е между няколко баира, около малка рекичка пресичаща цялото село. Бабите, радостни да ни видят почерпиха с баница, жито с орехи, кафенце и куп други лакомства (и двете ми баби са от едно село). Поговорихме си, спомнихме си старите времена, посмяхме се. Отдавна не бях си припомнял за детските ми пакости, а колко много са те само аз си знам  Тук е мястото да приложа и няколко пресни снимки, които щракнах набързо с Iphone-a, просто за се види атмосферата.

Нямах представа колко зареждащо щеще да се окаже всичко това плюс малка разходка из селото.

И така прибрахме се по живо по здраво. Взех си душче и ето ме сега с чаша (вече втора) с топло мляко пред netbook-а чета малко и пиша малко. Сега се замислям, че трябва да има по-често такива дни, дни в който си почиваш истински… никой не те търси за нищо дето се вика, забравяш проблеми и неволи и просто се отпускаш. Пожелавам на всеки да опита да изкара един такъв ден.

Подхвърлям топката на Stylius, Мишо и Пиеро да споделят за техен свеж ден.